02 Юни 2016, 15:41 | Видяно: 861 | Категория: Медии

Парламентът прие промени в Закона за радиото и телевизията, които засягат управлението на БНТ и БНР, едновременно на първо и второ четене. 88 депутати гласуваха "за", 3 "против", а 30 се въздържаха. 

Според новия текст в закона, ако мандатът на генералния директор на БНР или на БНТ е изтекъл, но не е избран нов, то настоящият продължава да изпълнява своите правомощия до встъпване в длъжност на новия ръководител, предаде БТА. 

Според вносителите целта на промяната е да се даде възможност на Съвета за електронни медии (СЕМ) да изпълнява процедурата по избор на генералните директори на обществените медии чрез конкурс и да няма празнина в управлението им. 

В рамките на дебатите Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт предложи да се въведе срок от три месеца, за да не бъде удължаван мандатът безкрайно. 

Депутатите от Реформаторския блок Иван Иванов и Атанас Атанасов подкрепиха слагането на срок. Предложението обаче не беше прието в зала. 

Настимир Ананиев от РБ попита какво ще се случи, ако СЕМ бездейства и не избира нов директор на БНР или на БНТ. Той предложи директорите на обществените медии да бъдатизбирани от парламента. 

Според Ирена Соколова от ГЕРБ промяната ще предотврати настъпването на криза при избора на нови директори на двете медии. 

Янаки Стоилов от БСП пък намекна, че текстът е свързан с предстоящите президентски избори наесен, преди които изтича мандатът на сегашния генерален директор на БНТ Вяра Анкова. Това ще стане на 1 август. Независимият депутат Лютви Местан заяви, че трябва да се прекрати практиката набезпринципно удължаване на мандатите. 

Росен Петров от БДЦ обаче каза, че поправката ще създаде у обществените медии спокойствие и сигурност.

Промяната засега няма да се отрази на БНР, защото новият генерален директор на БНР -Александър Велев, беше избран преди по-малко от месец.